Липомът представлява доброкачествено туморно образувание, което се състои от мастна тъкан. По-често се среща при жени на възраст между 30 и 50 години. Локализира се в кожата, подкожието, между мускулите, ретроперитонеума, тъканите около бъбреците, медиастинума, млечната жлеза, органите на стомашно-чревния тракт, белите дробове, миокарда, мозъчните обвивки, по хода на нервните стволови, в костите. Възможно е да се развие в различни тъкани и органи на организма.
Често липомите са множествени, появяват се симетрично, което според някои специалисти се дължи на невротрофични промени. Появата и развитието на липом не зависи от общото състояние на организма, дори при физическо изтощение на организма липомът продължава да нараства. Възможно е, при уголемяването да подтисне кръвообращението, което да доведе до оток на тъканите и некроза.
Липомите в ретроперитонеума ( в тази област на тялото, където се намират панкреасът, бъбреците) по-често се срещат при жените на 40-50 години. Туморите с по-големи размери могат да се напипат. Според специалистите този вид липоми са бавно развиващи се липосаркоми, които са злокачествени.
Макроскопичните липоми имат възлест вид. Възелът е разделен на долчета и се намира в капсула. По-често се среща дифузен липом с разляти форми от мастна тъкан без оформена капсула – болезнена липоматоза (Lipomatosis dolorosa, Болест на Dercum).
При микроскопичните липомитази долчетата и мастните клетки са с различни размери, от малки до гигантски. Има наличие на мултилокуларни липоцити, клетки с няколко мастни вакуола. Някои учени ги смятат за камбиални (стволови) клетки.
Липомът е с мека консистенция. С уголемяването, с нарастване на съединителната тъкан, може стане по-плътен. Липомът може да е разположен в различни тъкани – в мускулите, подкожието, в тъканите на колянната става; да е съставен от мастна и друга тъкан например мастна и фиброзна или хемопоетична.
Туморното образувание нараства бавно и води до незначителни функционални разстройства. След травма или поради други неясни причини липомът може да придобие злокачествена форма, като засегне и съседните тъкани.
Липомът представлява доброкачествено туморно образувание, което се състои от мастна тъкан.
ОтговорИзтриванеПо-често се среща при жени на възраст между 30 и 50 години. Локализира се в кожата, подкожието, между мускулите, ретроперитонеума, тъканите около бъбреците, медиастинума, млечната жлеза, органите на стомашно-чревния тракт, белите дробове, миокарда, мозъчните обвивки, по хода на нервните стволови, в костите. Възможно е да се развие в различни тъкани и органи на организма.
Често липомите са множествени, появяват се симетрично, което според някои специалисти се дължи на невротрофични промени. Появата и развитието на липом не зависи от общото състояние на организма, дори при физическо изтощение на организма липомът продължава да нараства. Възможно е, при уголемяването да подтисне кръвообращението, което да доведе до оток на тъканите и некроза.
Липомите в ретроперитонеума ( в тази област на тялото, където се намират панкреасът, бъбреците) по-често се срещат при жените на 40-50 години. Туморите с по-големи размери могат да се напипат. Според специалистите този вид липоми са бавно развиващи се липосаркоми, които са злокачествени.
Макроскопичните липоми имат възлест вид. Възелът е разделен на долчета и се намира в капсула. По-често се среща дифузен липом с разляти форми от мастна тъкан без оформена капсула – болезнена липоматоза (Lipomatosis dolorosa, Болест на Dercum).
При микроскопичните липомитази долчетата и мастните клетки са с различни размери, от малки до гигантски. Има наличие на мултилокуларни липоцити, клетки с няколко мастни вакуола. Някои учени ги смятат за камбиални (стволови) клетки.
Липомът е с мека консистенция. С уголемяването, с нарастване на съединителната тъкан, може стане по-плътен. Липомът може да е разположен в различни тъкани – в мускулите, подкожието, в тъканите на колянната става; да е съставен от мастна и друга тъкан например мастна и фиброзна или хемопоетична.
Туморното образувание нараства бавно и води до незначителни функционални разстройства. След травма или поради други неясни причини липомът може да придобие злокачествена форма, като засегне и съседните тъкани.